ДА ИЗПЪЛНЯВАШ ДЪЛГ
Глава I
В живота на повечето хора има определящи моменти. Моменти,
които те променят веднъж завинаги. Моменти, които те извеждат на друга
пътека. Моменти на така ярко и ясно осъзнаване, че след тях всичко
ти се вижда различно. Начело на моя списък на паметни моменти са освежаването
на вярата ми, женитбата ми, раждането на децата ми. Тук влизат също
решението ми да се кандидатирам за губернатор на Тексас и проповедта
на Марк Крейг.
Слушал съм най-различни проповеди в най-различни църкви.
Отраснал съм в презвитерианската църква в Мидланд, служил съм при
причестяване като помощник при олтара в една епископална църква в
Хюстън, ожених се в методистка църква. Бил съм на кампании за засилване
на вярата с Били Греъм, в параклиса в Кемп Дейвид, на сутрешната великденска
служба в провинциален Тексас. Чувствал съм се омагьосан от пламенните
проповеди на Тони Евънс и Т. Д. Джейкс в Далас. Когато моят приятел
пастор Ед Янг от Втора баптистка църква в Хюстън ме покани да посетя
неговото паство, дори говорих от амвона. Слушал съм силни проповеди,
вдъхновяващи проповеди и малко повече отколкото трябва отегчителни
проповеди. Само че тази проповед ме докосна, завладя ме и промени
целия ми живот.
- Ще дам на всеки от вас по една огромна сума: 86 400
долара - каза пасторът на неколкостотинте души, събрали се в църквата
в центъра на Остин. - Смятам да ви ги дам веднага. Всичките са ваши...
само че с една малка уговорка. Ще трябва да ги изразходвате днес -
всички, до последната монета. Или ги използвате, или ги губите. Никакви
спестявания за черни дни. Никакво влагане на част от тях на борсата
или в пенсионна сметка. Нямате време за специални поръчки или да обикаляте,
за да сравнявате цените: 86 400 долара. Веднага. Дали ще си купите
кола, лодка или бижута, или и трите, но ще трябва да изхарчите всичко
днес.
Представете си фарса на пазаруването. От кой магазин
да тръгнеш, как да започнеш да харчиш всички тези налични пари? И
точно когато ние, паството, се бяхме оплели във възможностите, пасторът
ни върна към действителността. Той не беше говорил за пари, бе говорил
за време. Осемдесет и шест хиляди и четиристотин секунди всеки ден.
Или ги използваш, или ги губиш.
Проповедта беше разбуждащ призив да извличаш всичко от
всеки миг, да се откажеш от задръжките си, да изхвърлиш предпазливостта,
да се окажеш достоен за предизвикателството. И този призив дойде по
време на църковна служба два часа преди за втори път да положа клетва
като губернатор на Тексас, като обещая да спазвам Конституцията и
законите на щата Тексас и Съединените американски щати, Господ да
ми помага.
Повечето членове на моето семейство и най-близките ми
приятели бяха в църквата заедно с мен. Лора и нашите близначки Барбара
и Джена, мама, татко, майката на Лора и двама от тримата ми братя,
техните съпруги и деца, много лели, чичовци и братовчеди - всичките
седнали рамо до рамо, изпълвайки първите няколко реда дървени пейки
в Първа униатска методистка църква в Остин. Сестра ми Дороти беше
болна, а брат ми Джеб си бе у дома във Флорида, където сглобяваше
своя нов административен екип.
Само преди две седмици семейството се бе събрало в Талахаси
да гледа как губернаторът Буш ще положи клетвата си при встъпване
в длъжност. Денят бе слънчев, но необичайно студен, като температурата
беше минус осем градуса, а с допълнителното охлаждане от вятъра сякаш
ставаше минус петнадесет.
Това беше дългоочакван ден. На една скъпа за мен снимка
от първата церемония по случай встъпването ми в длъжност мама, татко
и останалите членове на семейството гледат как аз полагам клетва.
Татко изтрива една сълза от лицето си, Джеб е застанал на втория ред
зад него с умислено изражение - несъмнено потънал в мисли как можеше
да бъде. Той бе онзи брат, от когото се очакваше да спечели през ноември
1994 г., онзи от братята Буш, който имаше по-голям шанс да победи
губернатора на Флорида Лотън Чайлс, отколкото имах аз да победя популярната
титулярна тексаска губернаторка Ан Ричардс. Само че нещата не се развиха
така и татко изрази чувствата на цялото семейство, когато в нощта
на изборите каза пред пресата: "Главите ни са в Тексас, ала сърцата
ни са във Флорида".
Аз се гордея много с моя по-малък брат. Джеб не позволи
на поражението да го възпре; всъщност каза, че то е направило от него
по-добър човек. Той не прояви ни най-малко огорчение, въпреки твърденията,
че манипулациите в кампанията са го лишили по нечестен начин от гласове.
Джеб успя в най-трудното - да остане благ дори в поражението. След
изборите той преразгледа живота си, започна да прекарва повече време
със семейството, премина към католицизма, основа училище в центъра
на Маями и продължи да работи, да се стреми и да се подготвя за следващия
път.
Можех да разбера какво му е, макар и само донякъде, тъй
като през 1978 г. останах втори в една надпревара между двама за място
в Конгреса. Поражението те смирява. Работиш, мечтаеш, надяваш се хората
да видят нещата по твоя начин, а после изведнъж всичко свършва и се
оказва, че те не са ги видели така. Трудно е да не приемеш лично една
политическа загуба; в края на краищата на бюлетината е изписано твоето
име. И все пак, ако вярваш като мен в мъдростта на избирателите, преодоляваш
разочарованието, приемаш присъдата и продължаваш нататък. През 1992
г. баща ми и майка ми, които са ни преподали толкова много от най-важните
житейски уроци, ни дадоха пример и за това.
Хиляда деветстотин деветдесет и втора година бе тежка
за нашето семейство. Наблюдавах как одобрението за моя баща падна
главоломно от рекордните 92 процента непосредствено след операция
"Пустинна буря" до само 38 процента, когато американският
народ гласува през ноември. През тази тъй дълга година наблюдавах
от прозореца на моя кабинет в северен Далас как пред централата на
Рос Перо оттатък улицата непрекъснато спираха и потегляха коли, паркирайки
на местата, които би трябвало да бъдат запазени за гласоподаватели
републиканци. Наблюдавах как знаменитата фраза на Бил Клинтън "Това
си е икономика, глупако", стана определящото послание на кампанията,
при все че икономистите казваха, а и икономиката показа (макар и твърде
късно, за да повлияе с нещо), че възстановяването е започнало.
За деня на изборите семейството се събра в хотел "Хюстъниън"
в родния град на мама и татко - Хюстън, Тексас. Предния ден бях заедно
с баща ми на последното му - както се оказа впоследствие - изборно
пътуване. Той работеше усилно и винаги бе оптимист за своя шанс да
бъде избран. Точно преди последната ни спирка татко, Мери Маталин
(вечно лоялният войник), "Оук Ридж Бойс" и аз се събрахме
в татковата кабина на борда на "Еър Форс Уан"*. По молба
на татко "Оук" изпяха "Удивителна милост". Моментът
беше затрогващ. Мери и аз изтрихме сълзите от очите си, тъй като и
двамата предчувствахме надвисналата загуба.
Опасенията ми се потвърдиха в три следобед в деня на изборите,
когато един приятел се обади да каже, че проучванията за изхода от изборите
във възловите щати показват, че състезанието е приключило. Няколко минути
след неговото позвъняване татко влетя в стаята, където се беше събрало
семейството. Аз съобщих новината:
- Татко, за нещастие проучванията за изборите изглеждат
лоши.
- Добре, ей сега ще ги видим - каза той и излезе, за
да се преоблече.
Пет часа по-късно злощастната изборна година приключи.
А на следващата сутрин мама заяви по нейния си невъзмутим начин:
- Е, хайде, това остана зад нас. Време е да продължим
нататък.
И ние го направихме. Аз се върнах към едни не толкова
мъчителни, макар и напълно поглъщащи сметки - на победите и загубите
от бейзболните мачове на "Тексас Рейнджърс" - и към тренировките
за един маратон, който пробягах - "Хюстън Тенеко". Майка
и татко построиха къща в Хюстън, събираха пари за благотворителни
цели, написаха мемоарите си, канеха интересни хора на летни вечери
в Кенъбънкпорт, планираха и откриха татковата президентска библиотека
в Тексаския университет по селско стопанство и механика, ходеха на
риболов и голф, четяха и гледаха градината, пътуваха из света, произнасяйки
речи. Татко скочи от един самолет; мама (а и повечето от нас) мислеше,
че е полудял, само че той се наслаждаваше на този миг като някое голямо
палаво дете. Животът беше хубав. Хубав беше и техният пример. Видяхме
със собствените си очи, че можеш да излезеш на арената, да й отдадеш
най-доброто от себе си и да напуснеш, без тя да накърни почтеността
ти. Видяхме, че има живот след загубата. Джеб и аз си извлякохме добра
поука.
И ето че след повече от шест години, през един студен
януарски ден, всички ние пътувахме за Флорида, за да се съберем за
мирното предаване на властта, наречено иногурация*. За Джеб денят
започна с молитва - както и моят две седмици по-късно, само че неговото
беше по-скоро религиозна кампания, отколкото църковна служба. Хорните,
чинелите и барабаните на една маршируваща музикална група изпълниха
тържествената зала в университетското градче на Флоридския университет
за селско стопанство и механика и сенаторът на Съединените щати Кони
Мак прие неговата клетва за вярност.
- Никога по-рано не съм отслужвал молитвена закуска и само
като си помисля, че още първия път присъстват такива сановници... Чувствам
се като у дома си с всички тия сенатори, губернатори и един президент
- пошегува се монсиньор Джуд О'Дохърти, свещеникът от енорията на Джеб
при богоявленската католическа църква. - Аз съм от една малка енория
в Маями; там сме се специализирали само в едно-единствено нещо и го
правим много добре: изпращаме хората на по-високи места.
Тълпата избухна в смях, знаейки, че той няма предвид
само губернаторския кабинет във Флорида.
По-късно, застанал пред фасадата на стария Капитолий
на фона на кристалносиньото небе, Джеб постави длан върху две Библии
- неговата собствена и онази, която татко бе използвал по време на
иногурацията си като президент през 1989 г. - и положи клетва. Библиите
бяха отворени на Псалом 91. "Задето той Ме възлюби, ще го избавя;
ще го извися, защото позна името Ми. Ще повика към Мене, и ще му отговоря;
с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с
дълги дни и ще му явя Моето спасение."
С приключването на клетвата на Джеб Америка вече имаше
двама губернатори Буш - единият от Тексас, другият от Флорида. И докато
слушах иногурационната реч на моя брат, не можех да не си помисля,
че макар и да живеем в различни щати и да се сблъскваме с различни
проблеми, ние сме дошли от едно и също място.
Джеб говори красноречиво за вярата, семейството и приятелите.
- Именно тук се изковават повечето от житейските принципи
- каза той. - Лоялността, съпреживяването, щедростта и грижливостта
са нишките на онова въже, което ни свързва заедно в нещо далеч по-силно,
отколкото можем някога да бъдем поотделно.
Вяра, семейство и приятели. През този студен януарски
ден трите се свързаха заедно така, както са се свързвали при повечето
важни случаи в живота ми. Те ръководеха моя баща по време на дванадесетте
му години като президент и вицепрезидент; аз вярвам, че чрез тях в
крайна сметка ще се преценява живота на всички нас. В онзи ден благословията
даде преподобният Били Греъм, който преди много години беше посял
семето на вярата в моето сърце и който е чудесен приятел на нашето
семейство.
Не бих могъл да бъда губернатор, ако не вярвам в един
божествен план, който властва над всички човешки планове. Политиката
е капризна работа. Броят на гласовете се променя. Днешният приятел
е утрешен противник. Хората щедро даряват с похвали и внимание. Това
много пъти е искрено; понякога обаче не е.
И все пак аз съм изградил живота си върху основа, която
няма да поддаде. Моята вяра ме прави свободен. Свободен да погледна
настоящия проблем под подходящия ъгъл. Свободен да вземам решения,
които могат да не се понравят на другите. Свободен да се опитвам да
върша онова, което е правилно, дори и то да се отрази зле на популярността
ми. Свободен да се радвам на живота и да не се тревожа какво ме чака
по-нататък. Никога не съм планирал различните стъпки в живота си и
определено не съм кандидатствал за някой пост, за да се постарая да
заема удобна позиция за следващия. Твърде съм спонтанен за това. Живея
в мига, възползвам се от възможностите и се опитвам да извлека най-доброто
от тях.
Безусловната любов, която моите родители дават на всички
нас, също ни освобождава. Докато растяхме, моите братя, сестра ми
и аз знаехме, че макар да може и да не одобряват всичко, което правим
(и със сигурност ще ни кажат, когато е така), нашите родители винаги
ще ни обичат. Винаги. Вечно. Непоколебимо. Без въпроси. Те са го казвали
и го показват. През тези дванадесет години като вицепрезидент и президент
татко никога не е бил толкова зает, че да откаже да се чуе с нас.
Той ни пишеше дълги писма или ни пращаше къси факсове; мама звънеше
по телефона и изпращаше на всички ни копия от бележките, които правеше
в своя дневник по време на пътуванията. Цялото семейство се събираше
за Коледа в Кемп Дейвид и на летни барбекюта на верандата в Уокърс
Пойнт. Сега татко пише имейли и постоянно поддържа връзка с нас. Вижда
някоя статия, иска да знае как е минала предизборната обиколка или
как върви законодателната сесия.
Репортерите често питат Джеб и мен дали татко ни дава
политически съвети. Когато чуя този въпрос, винаги ме напушва смях.
Те изглежда си представят как семейство Буш е израснало, събрано на
татковото коляно и обсъждайки ролята на Америка в света или влиянието
на монетарната политика върху нашата икономика. Както би казал татко,
"това не е било". Най-често бяхме навън и играехме бейзбол,
баскетбол или футбол. Обсъждахме текущите събития точно както прави
всяко семейство. Но на масата на семейство Буш децата бяха най-загрижени
дали Марвин ще си изяде зеленчуците, за да получим десерта.
Моят баща наистина притежава цяла съкровищница от знания
и опит и съм сигурен, че Джеб понякога му се обажда така, както правя
и аз. Точно след като ме избраха за губернатор, татко попита дали
бих желал да отида с него на иногурацията на президента Седило в Мексико
през декември 1994 година. Тексас има дълга обща граница и близки
исторически, културни и семейни връзки с Мексико; за моя щат добрите
взаимоотношения с тази държава и нейните водачи са важни. В Мексико
уважават и почитат татко, "Бащата на НАФТА", и пътуването
с него беше прекрасна възможност да се срещна с новия президент и
да започна един разговор, който щеше да се подновява много пъти по
време на мандата ми като губернатор.
Но преди всичко моите родители са родители. Те дават
родителски, а не политически съвети. Аз се шегувам, че татко дава
съвети, когато го помоля, а мама - дори когато не ги искам. В личния
си живот те са същите онези хора, които Америка познава от обществения.
Майка казва нещата право в очите. Тя е съвършено естествена и земна.
Татко е любезен, благосклонен и винаги сериозен. Те ни обичат и ние
двамата с Лора се опитваме да правим същото с нашите две дъщери. "Не
можете да ме накарате да спра да ви обичам, така че престанете да
се стараете толкова много", шегувам се аз, когато моите момичета
се държат като тийнейджъри, каквито са си всъщност. Безусловната любов
е най-големият подарък, който един родител може да направи на детето
си. Знаеш ли, че твоето семейство винаги ще те обича, си свободен
да опитваш всичко. Свободен си да се провалиш. И си свободен да успееш.
Днес, две седмици след иногурацията на Джеб, пасторът
в църквата в центъра на Остин ми каза, че преизбирането ми като първия
губернатор в цялата история на Тексас, спечелил два последователни
четиригодишни мандата, е начало, а не край.
Пасторът разправи как заедно със семейството си е посетил
Йелоустоун. Присъединили се към тълпата, насъбрала се около гейзера
Стария правоверен, която стояла и гледала в очакване. Той стигнал
там точно когато броели в обратен ред: пет - четири - три - две -
едно, и с учудване усетил как очите му се пълнят със сълзи, докато
заедно с останалите ръкопляскал на изригналия гейзер.
- И тогава си дадох сметка, че току-що съм ръкопляскал
на един гейзер - завърши Марк Крейг и множеството в църквата
дружно се разсмя на абсурдността на сцената.
- Какво на този свят кара хората да аплодират със сълзи
в очите биещата нагоре вода? - запита той, а после сам отговори на
въпроса си: - Вярността. Хората са зажаднели за вярност.
Той говори за необходимостта от честност в управлението;
предупреди, че водачите, които мамят жените си, ще измамят страната
си, ще измамят колегите си, ще измамят самите себе си. Пасторът каза,
че Америка е зажадняла за честни водачи. И разказа историята за Мойсей,
когото Господ помолил да заведе хората си в една земя, където текат
мляко и мед. Мойсей имал цял куп причини да се откаже от задачата.
Както ни обясни пасторът, първоначалната реакция на Мойсей била: "Съжалявам,
Господи, но съм зает. Имам семейство. Имам овце, за които да се грижа.
Имам си свой живот."
"Кой съм аз, та да ида при Фараона и да изведа израилтяните
из Египет?" - пита Мойсей в третата книга на Изход. Хората няма
да ми повярват, възразил той. Аз не съм много красноречив. Моля ти
се, Господи, изпрати някой друг, примолил се Мойсей. Но Бог не пожелал
и най-накрая Мойсей изпълнил нареждането, като повел своите хора на
четиридесетгодишно бродене из пустинята, уповавайки се на Бога да
му дава сила, да го насочва и да го вдъхновява.
- Хората са зажаднели за водачество - каза пастор Крейг,
- зажаднели са за водачи, които имат нравствена и морална смелост.
Не е достатъчно да имаш нравствен компас, за да различаваш
правилното от неправилното, заяви той. Америка се нуждае от водачи,
които имат моралната смелост да вършат онова, което е правилно, по
правилната причина. На водачите невинаги им е било лесно или удобно
да излязат напред, съгласи се той, спомнете си - дори Мойсей е имал
съмнения.
- Той говореше на теб - заяви по-късно майка ми. Пасторът,
разбира се, говореше на всички ни, предизвикваше всеки от нас да направи
всичко по силите си, да приеме мантията на водачеството и отговорността,
където и да я намери. Той ни призова да използваме цялата власт, която
имаме - в бизнеса, в политиката, в нашите общини и в нашите семейства,
- за да вършим добро по правилни съображения.
И проповедта му говореше направо на моето сърце и моя
живот. През първите ми четири години като губернатор аз се опитвах
да подхождам към всяко решение с критерия, който Марк Крейг току-що
бе очертал - "да върша онова, което е правилно, по правилната
причина". А изглежда пасторът ме предизвикваше да направя нещо
повече.
След службата отидох на прием в моя офис в щатския Капитолий
с предишните губернатори, а след това слязох до южния портал за церемонията
по случай встъпването ми в длъжност. Небето беше облачно. Когато станах,
за да положа клетвата и да произнеса своето слово, слънцето се показа
иззад облаците.
Бъдещето на Тексас е светло, казах аз пред огромната
тълпа, която се беше събрала на южната морава на тексаския Капитолий.
Следващият век ще бъде век на големи възможности за Тексас, стига
ние да следваме политиката на свободни пазари, свободна търговия,
ниски данъци и ограничена държавна намеса. И все пак на хоризонта
виждах един проблем.
- Аз съм оптимист, че в материално отношение животът
на нашите деца ще продължи да се подобрява. Опасността е, че може
да не се подобри техният морален и духовен живот. Вижте, силата на
едно общество не бива да се мери единствено по богатството, което
то натрупва, или по технологиите, които то развива. Силата на едно
общество следва да се измерва чрез ценностите, които неговите членове
споделят.
Тексас е място, където хората се придържат много към
основните ценности: дай един ден честна работа за един ден честно
заплащане; не лъжи, не хитрувай, не кради; уважавай другите, тяхната
собственост и техните мнения. И Тексас е място, където повечето хора
знаят, че могат да подобрят живота си с усилна работа и образование.
Разказах историята на Ал Гонзалес - блестящ и много работлив юрист,
когото наскоро бях назначил във Върховния съд на Тексас. Неговите
родители са отгледали осем деца в едно двустайно жилище в Хюстън.
Работели здравата всеки ден. Принесли се в жертва, така че техните
деца да имат шанс да успеят, и Ал осъществил мечтата им.
Ала през първите ми четири години като губернатор бях
видял прекалено много лица на прекалено много места, които се съмняваха
дали за тях има някаква надежда за по-добър живот. Виждал съм западащи
гета, чиито млади обитатели не съзират никакъв излаз навън; богати
предградия, чиито деца провалят живота си с наркотици и алкохол; и
деца, които сами имат деца, пораждайки по този начин цикъл на безнадеждност.
Бях работил много над словото си и бях прекарал дълго
време в размисъл как да се захвана с тези проблеми в момент, когато
Тексас се е отправил към следващия век.
- За да постигне разцвет, който има свой морален и духовен
център, утрешният Тексас трябва да бъде отворен - казах аз, - образован
и - оставайки разнолик - обединен от общите тексаски ценности.
Всички ние сме важни. Всички сме направени по образ Божи.
Всички сме равни в очите на Господа. Всички наши граждани трябва да
знаят, че имат еднакъв шанс да успеят. Това не става, като им се казва,
че те са жертви, оставени на милостта на външни сили; това става,
когато осъзнаят, че притежават ценност, достойнство и свободна воля,
които са им дадени от Бога, а не от правителството.
Правителството не може да реши всичките ни проблеми -
казах аз. - Икономическият растеж не може да реши всичките ни проблеми.
Всъщност ние сега залагаме много надежди на икономиката също така,
както навремето залагахме прекалено много надежди на правителството.
Свеждането на проблемите до икономиката е просто материализъм. Истинският
отговор за подобряването на живота на хората се крие в сърцата на
добрите и загрижени хора, които са чули призива да обичат съседите
си така, както биха искали да обичат тях самите. Така че аз призовах
да продължим да работим, за да съберем армиите на съчувствието, които
съществуват във всяка община в Тексас, хората на вярата, които протягат
ръка, за да помогнат на своите нуждаещи се съседи.
Второто предизвикателство, казах аз на дошлите за иногурацията,
е да станем образовано общество.
- Под образовано имам предвид две неща. Имам предвид
очевидното - че нашите деца трябва да имат знания. Те трябва да са
овладели езика на двадесет и първи век. В тях трябва да се пробуди
желанието да бъдат онези превъзходни студенти, които имат възможност
да бъдат. И никога не бива да позволяваме някое дете да изостава,
като го тикаме напред. Аз отказвам да загубя надежда за което и да
е дете и точно затова възразявам така пламенно срещу пробутването
на слабите ученици в по-горен курс по социални съображения.
И всичко по реда си. Всяко дете трябва да се научи да
чете. Ние трябва да започваме отрано; трябва да поставяме диагноза;
трябва да оказваме на децата онази помощ, от която те се нуждаят.
Както казва моята приятелка Филис Хънтър от хюстънския независим училищен
окръг: "Четенето е новото гражданско право".
Но нашите деца трябва да се обучат на нещо повече от
четене и писане, заявих аз; те трябва да се научат да различават кое
е правилно и кое е грешно.
- Някои хора мислят, че вече не е уместно да се правят
морални оценки. Не и аз. Защото за да имат нашите деца онзи живот,
който ние им желаем, те трябва да се научат да казват "да"
на отговорността, "да" на семейството, "да" на
честността и работата... и "не" на наркотиците, "не"
на насилието, "не" на безразборните полови връзки или на
раждането на деца извън брачното ложе.
Третото предизвикателство, което очертах, е как чрез
споделените ценности да се обедини един много разнообразен щат. Тексас
е вече разнолик и става още по-разнолик. Децата, които се записват
в училище, в Хюстън говорят шестдесет и три различни езика, в Далас
- петдесет и седем. Разнообразието е нещо, което трябва да приветстваме,
а не нещо, от което да се дърпаме, казах на аудиторията.
- Nuestra diversidad le da a Texas nueva vitalidad,
nueva energia, y nueva sangre... y no debemos temerla si no recibirla
con los brazos abiertos - казах аз, което означава "Нашето
разнообразие дава на Тексас нов живот, нова енергия, нова кръв...
и ние не бива да се боим от него, а да го приветстваме".
Испанският не ми се лее като по вода, ала когато имам
възможност, се опитвам да говоря този красив език. Мисля, че тексасците
от испански произход оценяват признанието на своя губернатор за тяхното
наследство и култура.
Не бива да позволяваме расата да ни разделя, предупредих
аз.
- В тази страна има тенденция хората да се разпределят
по кутийки. Тексасците не влизат в разни малки етнически и расови
кутийки. Такива кутийки има по цял свят - на места с имена като Косово,
Босна, Руанда - и това са човешки трагедии. Щом сме се насочили към
двадесет и първия век, ние трябва да имаме една голяма кутия: американци.
Приключих с любимия ми цитат, написан от един велик тексаски
писател и художник, Том Лий от Ел Пасо. Той обобщава моето оптимистично
усещане, моя подход към водачеството.
- Сара и аз живеем на източния склон на планината. Това
е склонът на изгрева, а не на залеза. Това е склонът, който гледа
идващия ден; не е склонът, който гледа отиващия си ден. Мои тексаски
сънародници, докато сме се запътили към един нов век, Тексас живее
на изгревния склон на планината. И аз виждам да се задава един много
хубав ден.
След речта моето семейство и близките приятели дойдоха
заедно с мен на лека сутрешна закуска и на целодневно празнуване с
паради и иногурационни балове.
По-късно тази седмица, когато поставяхме в архива всички
иногурационни програми и речи, се усетихме, че никой не разполага
с копие от проповедта на Марк Крейг. Църковната служба беше частна;
нямаше никакви телевизионни камери и никой не се бе сетил да я запише
на касетофон. Позвънихме на пастора, за да му благодарим, и го помолихме
да ни даде копие от текста. Нямало копие, каза той. Бил говорил онова,
което му идвало отвътре. В ерата на моменталното възпроизвеждане проповедта
бе съществувала само в реално време. И все пак тези петнадесет-двадесет
минути бяха променили нещата. Когато започвах втория си мандат като
губернатор, се борех с решението дали да се стремя към президентския
пост, безпокоях се какво би означавало решението ми за моето семейство
и за собствения ми живот. И пастор Марк Крейг ме беше подтикнал да
изоставя уютния си живот като губернатор на Тексас и да се насоча
към национална кампания.
